Атанас Атанасов е зет в актьорската фамилия Виолета Бахчеванова - Васил Стойчев

Като погледна назад в живота ми, виждам, че съм имал всичко, което ме удовлетворява - семейство, професия, награди, популярност, признание, публика, обич!” Това са думи на актьора Васил Стойчев, навършил 50 години щастлив семеен живот с актрисата Виолета Бахчеванова.

Знаковото семейство, останало монолитно през годините на всякакви изпитания, но и на любов, е прочуто и с участието в театрална династия, която включва второто поколение на дъщерите им Десислава и Биляна и съпруга на Деси Атанас Атанасов, както и третото поколение на дъщерята на Деси и Наско Атанасов - Алиса.

Това е въпросът към Деси и Наско - могат ли да повторят отговора на Васил Стойчев? “Задоволството не е моя характерна черта - заявява изненадващо популярният актьор. - На пръв поглед имам всичко, но то не е достатъчно. Ако съм доволен от семейството, професията, от живота, трябва да се пенсионирам и да приключа житейския си път по един тих, мирен начин. След като оцелявам с близките си хора, значи постигам хармония и равновесие, което е повече от противоположното. Но естествено е, че ми предстоят доста години, в които мога да дам повече обич и да получа повече обич, да направя повече в професиятата си, да получа повече похвали. Имам сили да давам и да получа повече щастие. Не гледам на миналото като нещо свършено - то е етап с хубави и не толкова хубави преживявания. Знам, че ме очакват още приятни, позитивни, добри неща въпреки всичко. Защото животът на човека е въпреки всичко, въпреки случайностите, които могат да му донесат тревоги и неприятности.”

Десислава и Наско Атанасов могат да говорят с познание на тази тема от собствен опит, защото им предстои сребърният юбилей на 25-годишния семеен живот. Театърът ги е свързал, макар и не така директно както Васил и Виолета, които са следвали във ВИТИЗ в един клас, оженили са се в трети курс и след това са работили в един и същи театър и са ползвали обща гримьорна най-напред в Бургаския и после в Народния, където се пенсионират.

Наско поглежда към Деси, когато му поднася цветя след представлението “Прокурорът” в Армията, където той е на щат.

Студентката от ВИТИЗ адски го харесва на сцената и както той разкрива по-късно, тя започнала по-често да наминава към Театъра на армията, а той - по-често към ВИТИЗ. Тази история завършва с брак. Освен Алиса, която тази година е абсолвентка в НАТФИЗ, семейството има и момче - 16-годишния Ясен. Деси е доволна, че той не гледа към сцената, макар и да играе в представленията на Младежкия театър “Оливър” и “Страхотни момчета”. Майка му смята, че е било полезно да види още като малък колко е трудна професията на актьора, за да вземе информирано решение.

Деси внася позитивната нотка в семейния коментар: “Аз съм много щастлив човек, защото винаги ме е водила обичта в това, което правя. Ако не съм влюбена в човека до мен, в децата, в работата, се чувствам нереализирана, неуспяла, неможеща, не получаваща. Всички неща съм постигнала с много обич към Наско, Алис, Ясен, към родителите, студентите, колегите. Дори децата ми ме упрекват, че съм превърнала даването си в тяхното обсебване. За мен хармонията не е в това че живееш с един човек хармонично, а когато дори и сред хората двамата усещате, че и в мислите сте на една и съща вълна. Вярвам в ценностите, които майка и татко са ми предала и по някакъв начин съм предала на моите деца.”

Атанас Атанасов със статуетката “Аскеер”, която взема 2 пъти (засега) - това е най-авторитетният театрален приз. СНИМКИ: АРХИВ

Наско Атанасов: “Професията ни е помагала да създаваме дистанция помежду ни и затова се изтърпяваме един друг в продължение на четвърт век. А също и да се преоткриваме. Когато сме репетирали с Деси, съм откривал повече качества и жестове у нея, отколкото при оставането ни заедно у дома. Ако през всичките години съм се прибирал след пет часа, както хората го правят след работа, ако съм оставал у дома в съботите и неделите, не съм ходил на турнетата, едва ли щяхме да се задържим 25 години заедно. Дори Деси винаги да ми казва: “Прав си!”, като познавам капрзите си, черното си чувство за хумор, придирчивостта си, депресиите си. Така че професията на двойките е изключително важна. Когато отидох да гледам Деси и Алис в “Сфумато”, видях, че правеха много хубави неща. Но тук-там долавях интонации от реалния живот. Помислих си: “А, това е жена ми, тази интонация я познавам! Не е хубавоо!”

Професорът има предвид участието на Деси Стойчева и Алис в уъркшоп в “Сфумато” на тема “Аз съм актриса”. Всяка от двете изиграва своя монолог. До финала никой освен Иван Добчев и Маргарита Младенова не знае, че са майка и дъщеря. “За мен беше изключително интересно - припомня си Деси. - Изведнъж наблюдаваш детето си и трябва да забравиш, че ти е дете, защото Добчев и Маргарита работят с всеки пред всички. И тогава разбирам дали се съизмерваме във времето, а в един момент виждах колко по-съвременно поколение актьори идват след нас и се опитвах да наваксам.”

Алис: “Хубаво ми беше. Много интересно като творческа провокация. Всяка се доказва в индивидуална светлина, а не чрез прилики помежду ни. Това беше допълнителна трудност и за двете”.

Деси Стойчева смята, че голяма школа за нея е било излизането й на сцената на Театър 199 заедно с майка си и баща си. Представлението е “Нерви за любов” по пиесата на Кирил Топалов, поставена през 80-те години. Васил и Виолета й показват, че за актьорството е необходимо да се работи много, че талантът е малка част от успеха. Ако търсим тайните, които майка й и баща й са разкривали в един момент, най-важната е, че “Непрекъснато трябва да се усъвършенстваш!” И двамата са давали на нея и на сестра й Биляна свободата да вземат решения. (Биляна също завършва ВИТИЗ. След защита на докторска степен в Орегонския университет и спечелване на конкурс, става шеф на театралната катедра на колежа “Емори и Хенри” във Вирджиния - бел. авт.).

Алис не желае да й се формулират съвети. Предпочита да ги усети и възприеме сама. “Чувствам се добре със себе си. Да се дават съвети е различно в различната възраст. Вече не усещам напрежение с възникването на някакъв проблем.” С баща си се съветва, но не за конкретни неща - как да направи това или онова, как да й се случи. Тя е разпределила въпросите си: за личния си живот към майка си, за работата си на актриса - към баща си. Но понеже е зодия Лъв, за личния си живот предпчита сама да изживее грешките си.

Деси: “При нас става весело, когато се съберем с Алис и Ясен и си казваме какво ни вълнува. Непрекъснато сме били много заети с Наско и съм се чувствала гузна, че отделям малко време на децата. Когато им го казах, те отговориха, че са доволни, когато родителите им успяват, за тях това било по-важното.”

Наско Атанасов: “В такова семейство, когато не сме винаги заедно, аз се чувствам добре, защото това са мои приятели, а не деца. Мога да си говоря всичко с тях. И с порастването им ще ставаме все по-добри приятели. Сега малко знаят за мен, за моята фамилна история, но имаме шансове да ставаме все по-близки!”

Понеже сме се събрали във време, когато се върти сериалът “Четвърта власт”, неизбежно е да го вмъкнем в коментарите.

“Всеки има право на мнения, но да казваш, че няма такава редакция, е глупаво - реагира Наско Атанасов на отзивите в сайтовете. Все едно да правиш Вазов или Йовков, и да покажеш етнографски точен живот от ХIІХ век. Все пак редакцията в “Четвърта власт” е художествен факт.

Ама някой се припознал в журналистите, друг ги преброил колко са и размислил дали се закачат повече или по-малко в редакциите. Сигурно повече се закачат, както и в болниците лекарите и сестрите се закачат повече, отколкото ги показват в лекарските сериали. Нивото на обсъждане не трябва да е “как аз мисля, че трябва да е”, а “с това съм съгласен или несъгласен, защото. ”

Критиците обсъждат своя вариант на филма, а трябва да го правят по законите на творчеството, на фикцията.” По повод на коментарите, дали филмовата реалност съответства на действителността на живота, Атанасов говори: “Сериалът е завършен през март, а всички събития, които са обстоятелства и герои, появили се на повърхността на обществения живот, означават, че изкуството лесно би могло да намери теми в социалния живот на страната и е предвидимо. Адски реалистичен е сериалът, според мен - нищо ново не показва като събития. Професионалната цел е да се намери по-различен начин за представяне на житейската реалност, със съответнте изразни средства. Знаменателна сцена е репликата на героя на Васил Димитров: “Същото зло ни управлява.”

Наско Атанасов не използва прототипи, но има наблюдения, които не показва директно, а като осмисляне на тогавашното поведение на тези хора, за да го пренесе в новите събития. Понеже образът на героя му Андрей Кръстанов и неговият собствен характер в реалността съвпадат - принципност в отношенията с хората, минимализъм в начина му на живот, дори усещането за самота, въпросът е дали режисьорът е използвал този факт? “Аз бегло се познавам с основния екип на филма - обяснява Наско Атанасов. Един интелигентен режисьор по ролите в театъра може да се досети какво актьорът още може. Вероятно също съм предвидим и нещо от личните ми качества пасва към героя. Киното е типажно изкуство, там може да се говори за амплоа. В театъра също се говори, но не мисля, че актьорът трябва да има амплоа - не трябва да става скучен на самия себе си. Киното експонира онова, което трупам с ролите в театъра. Кинорежисьорите обаче не ходят на театър и понякога правят неточни неща. На театър ходят Стоян Радев, Шошо, Коцето Бонев, Жоро Дюлгеров. Напоследък забелязвам, че продуцентите се намесват в кастинга и бъркат, имат редица провали, особено когато идват от други среди.”

Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова - бащата и майката на Деси, получават приза “Икар” на Съюза на артистите за цялостно творчество.

ДИНАСТИЯ

Докато се върти “Четвърта власт” сред възторзи и критики, успявам да събера на едно място Атанас Атанасов, централен герой от сериала - разследващ журналист, съпругата му Десислава Стойчева и дъщеря им Алиса, която тази година завърши НАФИЗ.

Проф. Атанас Атанасов е преподавател в НАТФИЗ, където води актьорски клас. Носител е на две от големите театрални награди “Аскеер” . Съпругата му Десислава Стойчева също е актриса, мениджър на сценичните изкуства в Британски съвет.

Дъщеря им Алиса завърши тази година актьорско майсторство в НАТФИЗ. Очаква възстановяването на представления с нейно участие в “Сфумато” и в импровизационния театър “Ха-ха-ха”, където е влиза след кастинг.

Родителите на Десислава са прочутият актьорски тандем Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, които играеха в екипа на Народния театър до пенсионирането си. Тази година те станаха лауреати на приза “Икар” за цялостно творчество, просъждан от Съюза на артистите в България.