Авангардистът Марк Шагал се родил в пожар и умрял в асансьор

Авангардистът Марк Шагал се родил в пожар и умрял в асансьор

Циганка му предсказала как ще го споходи смъртта

Животът на художника-авангардист Марк Шагал /1887-1985/ е цяла епоха. Всички важни събития в историята на ХХ век намират отражение в творчеството му. Шагал бил и график, и живописец, и театрален художник, и монументалист - всеобхватен талант в изобразителното изкуство и един от лидерите на световния авангардизъм. Автор е на произведения с различна художествена техника: монументална живопис, илюстрации, сценични костюми, керамика, витражи, мозайка и др. Ще се изненадате, че е писал и стихове - при това, на идиш.

Рожденото име на Марк Шагал е Мойша Сегал. Негов прадядо по втора линия, е известният еврейски художник - Хаим Сегал, който е зографисал много синагоги.

Родителите на Марк Шагал са близки родственици на Хаим Сегал. Марк е първото от десетте им деца, и е роден в Украйна.

В този юлски ден през 1887 г. , в градчето, където е роден малкият Мойша/Марк, става опустошителен пожар. Пламъците обхващат и къщата на родителите му. Креватът, на който лежи майка му Фейга с новородения си син, е стигнат от огъня. Местят родилката и бебето на безопасно място с помощта на одеало.

По-късно художникът постоянно ще рисува червен петел - вероятно в подсъзнанието му огънят се е запечатал в този образ.

Той самият обяснявал страстта си към яркото червено и постоянното си желание да пътува, именно с онзи драматичен момент на раждането си.

Малкият Мойша/Марк получил традиционно еврейско образование в родното си градче, а после посещавал и художествена школа. През 1906 г. юношата заминава за Петербург, за да се запише да учи в Рисувална школа.

Пристига в големия град с 27 рубли в джоба, дадени му от баща му с думите: "Запомни, че нямам повече пари. Това е всичко, което мога да ти дам. Няма да ти пращам нищо. Не разчитай на повече!"

Марк Шагал до такава степен поразил с майсторството си членовете на комисията в Петербургската рисувална школа, че те го приели от раз направо в трети курс. Това му спестило доста разходи за обучение.

Двете руски революции в началото на ХХ век повлияли на живота му.

Художникът е назначен лично от Луначарски за пълномощен комисар по въпросите на изкуството във Витебска губерния.

През януари 1919 г. с неговото съдействие, там е открито Художествено училище.

През 1949 г. Шагал се заселва в градчето Сен Пол де Ванс на Лазурния бряг, Франция.

Там започва да се занимава с резба, изучава и експериментира с керамика и скулптура в продължение на 30 години.

Неговите малки скулптури на библейски теми и до днес предизвикват огромен интерес.

През 60-те години на ХХ век художникът постепенно преминава към монументалните форми на изобразителното изкуство: мозайката и витража.

В онези години правителството на Израел поръчва уникални мозайки за сградата на парламента в Йерусалим, както и витражи за религиозните храмове.

Шагал става най-предпочитаният художник в света, за монументални работи по декорацията на синагоги, лютерански и католически храмове.

Под негово авторство са цели 15 сгради в Европа, САЩ и Израел.

Художникът работи неуморно през целия си живот и достига дълголетие.

На 28 март 1985 г., обаче, 98-годишният Марк Шагал влиза в асансьора на сградата, в която живее в градчето Сен Пол де Ванс, за да стигне дома си, който се намира на втория етаж. Заради възрастта художникът вече не може да изкачва стълби.

Сърцето му спира в мига, в който асансьорът потегля нагоре.

Сбъдва се предсказанието на някаква циганка, с което Шагал обичал да се шегува - врачката му казала, че ще умре "в полет".

Същата циганка му предсказала и че ще има дълга любов, и Марк Шагал наистина обичал в продължение на 29 години Белла Розенфелд - неговата първа съпруга и муза.

Художникът преживял тежко смъртта й и забранил да се говори за нея като за мъртва.

Шагал има 3 брака. От Белла му се ражда дъщеря - Ида, която става биограф и изследовател на творчеството на баща си.

За жалост, първородната му дъщеря умира през 1944 г. от сепсис.

Втората съпруга на художника е Вирджиния Макнил-Хагард, дъщеря на британски консул в Щатите.

От този брак Шагал има син - Давид, когото жена му му отнема, забягвайки с любовник.

Третата съпруга на художника е Валентина Бродская - собственичка на моден салон и дъщеря на фабрикант.

Отношенията на Шагал с жените му, не винаги били гладки и той, както стана ясно, е изпитвал вкуса на женското коварство и предателство.

Въпреки огорченията, художникът завещава на следовниците си знаменитата фраза: "В изкуството и в живота е възможно всичко, ако в основата му стои Любов!"