Християнски портал на Църквата на адвентистите от седмия ден

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава” (1 Петър 4:12,13).

В лабораториите по химия често различни материали се поставят в малък контейнер и се нагряват до много висока температура. С нагряването на контейнера материалите или се топят, съскат, изпускат искри, или изгарят ярко в зависимост от техния състав. Контейнерът се нарича огнеупорен тигел (пота) [ на англ. – crucible].

Според речника английската дума crucible се дефинира като (1) съд, използван за топене на вещество, за което се изисква висока температура, (2) тежко изпитание, (3) място или ситуация, в която концентрирани сили си взаимодействат, за да предизвикат или повлияят за промяна или развитие.

Тези определения също ни дават полезна представа за това, което се случва в нашия духовен живот. През тази седмица ще подчертаем някои причини, поради които може внезапно да се окажем под напрежение и да преживеем изпитания на места, в които обстоятелствата ни карат да се променяме, развиваме и израстваме в своя характер. Това ще ни помогне да осъзнаем какво прави Бог в живота ни, така че, когато влезем в нагрятата пещ, да знаем как да се справим.

Седмицата накратко: Какви са причините за трудните моменти, които преживяваме в своя живот?

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно” (1 Петър 4:12).

Изненадите, болезнените изненади могат да ни връхлетят по много различни начини. Кола, изпречила се на пътя ви. Внезапно известие, че губите работата си. Медицински тест, който ви изненадва с лоши новини. Предателство от някого, когото обичате и който сте вярвали, че ви обича. Колкото и да е неприятна болката, тя винаги се задълбочава от елемента на изненадата.

През тази седмица ще разгледаме няколко конкретни вида болезнени ситуации или огнени изпитания, които не бива да ни изненадат.

В началото нека се върнем на 1 Петър 4:12. Гръцката дума за „учудване“ в 1 Петър 4:12 означава „странен“ или „чужд“. Петър призовава своите читатели да не попадат в капана на убеждението, че огнените изпитания и мъченията са чужди за християнската опитност. По-скоро те трябва да се считат за нещо нормално – възможни са и трябва да се очакват.

Думата, употребена за „огнено изпитание“ или „яростно мъчние“, произлиза от друга гръцка дума и означава „изгаряне“. На други места се превежда като „пещ“. Следователно това преживяване на страдание за нашата вяра може да се счита като „процес на топене“, процес в нажежен тигел.

Прочетете 1 Петър 4:12-19. Какво е посланието на Петър?

Много от нас са изненадани от страданието, защото често имаме твърде опростена представа за християнския живот. Знаем, че има две страни – Бог, Който е добър; и Сатана, който е зъл. Но често след това автоматично поставяме всичко, от което се чувстваме добре, в кутията на Бога и всичко, от което се чувстваме зле, в кутията на Сатана. Обаче животът не е толкова елементарен. Не можем да разчитаме на чувствата си, за да определим какво има в кутията на Бога или в кутията на Сатана. Понякога ходенето с Бога може да бъде предизвикателно и трудно. А следването на Сатана може да изглежда като гарантиращо големи придобивки. Йов, който е праведен, но страда, илюстрира точно това, когато пита Бога: „Защо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?“ (Йов 21:7).

Петър има предвид изпитанията, които са следствие от заемане страната на Христос. Но има и други причини, поради които изпитанията настъпват. Как 1 Петър 4:12-19 би могъл да ви помогне да обясните тактично на приятел защо не бива да се изненадва от болезнените изпитания, с които може да се сблъска?

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне” (1 Петър 5:8).

Прочетете стиха по-горе. Какво е посланието за нас? Запитайте се: „Колко сериозно приемам тези думи?“. Какви неща правите в живота си, разкриващи дали наистина ги приемате сериозно?

Виждали ли сте някога гладен лъв? Плашещо е, защото знаете, че може да хване и изяде почти всичко, което пожелае. Петър казва, че Сатана обикаля по същия начин. Когато се огледаме, виждаме последствията от желанието му да погубва. Смъртта, страданието, опорочаването и изопачаването на морала и ценностите са навсякъде около нас. Не може да не забелязваме делото на Сатана.

Прочетете 1 Петър 5:8-11. Как християните трябва да реагират на обсадите на Сатана?

Какво обещава да направи Бог за страдащите? 1 Петър 5:10

Петър пише тези думи в контекста на подходящия отговор спрямо атаките на Сатана срещу християнската вяра. Но както споменахме, Сатана действа по много различни начини. И въпреки че трябва да сме наясно с реалността и силата на нашия враг, никога не бива да се обезкуражаваме, защото винаги трябва да помним, че Исус е победил Сатана, че дяволът е победен враг и че докато сме свързани с Исус, докато се държим за Него с вяра, ние също никога няма да бъдем победени. Заради кръста Христовата победа е и наша победа.

Помислете за други начини, по които Сатана причинява болка. Как прочитът на 1 Петър 5:8-11 би могъл да ни помогне да се справим с мъката, която изпитваме поради съдбата си да живеем в един грешен свят, в който Сатана всява хаос?

„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда” (Римляни 1:18).

Всичко, което правим, има последици. Ако стоите на жаркото слънце със сладолед в ръка, той със сигурност ще се разтопи. Причината и следствието винаги вървят ръка за ръка. И колкото и отчаяно да искаме нещата да са различни, същото се случва и при греха. Той винаги жъне последствията си. Не че Бог седи на небето и се чуди какви ужасни неща да стори на хората, които съгрешават; не, самият грях идва със своите собствени присадени последици.

Проблемът е, че ние много пъти смятаме, че бихме могли по някакъв начин да надхитрим Бога и да съгрешим, без да изпитаме никакви последици. Това е невъзможно. Павел дава да се разбере много ясно, че грехът има последици не само за вечността, но и болезнени и мъчителни последствия днес.

В Римляни 1:21-32 Павел описва процеса по падане на хората в грях и последиците от тези грехове. Прочетете тези стихове с молитва и специално внимание, като обобщите същността на това, което Павел казва; фокусирайте се конкретно върху етапите на греха и последиците от него.

Няколко стиха по-рано Павел описва тези последици като „Божия гняв” (Римляни 1:18). Божият гняв в този пасаж е просто допускането от Божия страна човешките същества да пожънат това, което са посели. Дори за християните Бог невинаги се намесва незабавно, за да заличи болката, резултат от нашите собствени постъпки. Многократно Той ни позволява да изпитаме последиците от нашите действия, за да разберем колко дълбоко увреждащ и нараняващ е нашият грях.

Говорихме за последствията от нарушаването на Божиите морални закони. Но какво да кажем за нарушаването на Божиите здравни закони? Нашите тела са Господен дом. Ако злоупотребяваме с телата си, като не се храним здравословно или не тренираме, или ако редовно се претоварваме, това също е грях срещу Бога. И то има последици, които могат да създадат условия на огнена пещ.

Как сте пожънали непосредствените последици от собствените си грехове в личния си живот? Какви уроци научихте? Какви промени трябва да направите, за да не преминете през нещо подобно отново?

„Затова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?” (Йеремия 9:7).

„Ако Божият Дух донесе в ума ви слово от Господа, което ви наранява, можете да сте сигурни, че във вас има нещо, което Той иска да нарани до точката на неговото загиване” (Чеймбърс, О. Най-доброто, на което съм способен. Уричсвил, Охайо: Барбър енд Кампъни, 1963, стр. 271).

Как разбирате цитата и библейския стих по-горе? Какво е личното ви преживяване с болките, свързани с процеса по очистване?

Прочетете Йеремия 9:7-16. Бог казва, че ще „претопи и опита” или „пречисти” Юда и Йерусалим (Йеремия 9:7). Какви две основания за това посочва Той? (Йеремия 9:13,14). Как ще се случи самото пречистване? (Йеремия 9:15,16)

Божието пречистване и изпитване включва драстични действия. Има може би три причини, поради които пречистването и изпитването могат да ни се сторят като огнена пещ. Първо, ние изпитваме болка, когато Бог позволява на обстоятелствата да насочат вниманието ни към собствения ни грях. Малко по-рано Йеремия, покрусен, пише: „Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха” (Йеремия 6:29). Затова понякога са необходими драстични действия, за да привлече вниманието ни. Второ, изпитваме мъка, докато чувстваме скръб за греха, който сега виждаме ясно. Трето, изпитваме разочарование, докато се опитваме да живеем по един по-различен начин. Може да е доста некомфортно и трудно да продължваме да се лишаваме от нещата, които до такава степен са били част от нас.

Помислете за греховете, с които се борите. Ако Бог искаше да ви пречисти и изпита днес, как би могъл да го направи? Какви действия бихте могли да предприемете сега, за да се справите с тях, преди Бог да премине към драстични стъпки спрямо вас, както е направил с Израил?

„А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям“ (2 Коринтяни 12:7).

Има голяма разлика между отрязване и подрязване. Отрязваме растенията, които вече не желаем; подрязваме растенията, в които искаме да развием по-голяма плодовитост. И двата процеса обаче включват остър нож. Всъщност подрязването изисква отрязване на части от растението, което за начинаещия градинар може да изглежда като унищожаване. В духовен контекст Брус Уилкинсън пише: „Молите ли се за Божиите свръхизобилни благословения и умолявате ли Го Той да ви направи по-подобни на Своя Син?

Ако отговорът ви е „да“, тогава се молите за ножиците“ (Bruce Wilkinson, Secrets of the Vine (Sisters, OR: Multnomah Publishers, Inc., 2001), p. 60).

През годините хората са се питали какво всъщност има предвид Павел под „трън в плътта“ (2 Коринтяни 12:7). Предположенията варират от постоянен тормоз над Павел от врагове до затруднения в говора. Изглежда, че това всъщност е бил проблем със зрението му (вж. коментарите на Елън Уайт в Адвентен библейски коментар, Т. 6, стр. 1107 – англ. изд.). Удивително е убеждението на Павел, че неговият „трън“ му е „даден“.

Какво според вас има предвид апостола с израза „даде ми се“? Кой му го е дал? Как Бог успява да го използва в полза на Павел?

Забележете, че „трънът“ на Павел има определена причина: „за да не се превъзнасям“ (2 Коринтяни 12:7). Той не се дължи на някакви конкретни извършени грехове, а за да го предпази от съгрешаване в бъдеще. Павел осъзнава, че по природа има слабост към греха и че този „трън“ може да го предпази от него.

Прочетете 2 Коринтяни 12:7-10. Как Павел се справя със своя „трън“? Мислите ли, че апостолът е имал някакви други духовни ползи от слабостта си? Как начинът на реагиране на Павел ви помага да се справяте с „тръните“, които може би ви се налага да изтърпявате?

По какви начини Божиите разбирания за духовното ви развитие биха могли да се различават от вашите собствени? Помислете за такива сфери в живота си, в които трябва да станете по-плодотворни в правда. Какви духовни качества бихте желали да помолите Бога да развие във вас посредством „подрязване“?

Прочетете от Елън Уайт: ст. „Ефективната молитва“ в сп. „Знамения на времето“, 18 ноември 1903; Коментари на Елън Уайт, стр. 1182 в „Адвентен библейски коментар“, Т. 4 – англ. изд; гл. „Бог допуска изпитания и страдания, за да ме пречисти“ в кн. „Моят живот днес“.

„Този, Който чете в сърцата на хората, познава техните характери по-добре от са-мите тях. Той вижда, че някои притежават сили и способности, които, направлявани пра-вилно, биха способствали за напредъка на Неговото дело. Такива хора Той поставя чрез провидението Си в различни ситуации, за да могат да открият в характера си иначе скри-тите недостатъци. Дава им възможност да ги коригират. Често допуска да ги опърли огъ-нят на скръбта, за да бъдат очистени“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998, с. 388).

Въпроси за разискване:

1. Наистина може да бъде трудно, докато жънем последиците от греха си. „Ще мога ли някога отново да поправя отношенията си с Бога?“ – се питаме ние. Какви обещания дава Бог, които биха могли да ни насърчат да устояваме в такива моменти и да не се отказваме? (Вижте какво пише Павел по-късно в Римляни 5:1-11.) Какво бихте казали на някого, който задава точно този въпрос?

2. Какво има предвид Елън Уайт под „Неговото провидение“? Как се случва това? Как да разберете кога нещо се случва по Божие провидение? Кои действия на Божието „провидение“ са довели до изпитания в собствения ви живот? Нека съботноучилищната ви група обсъди какво сте научили до този момент. Как бихте могли да помогнете на някой друг, който се чуди дали някое събитие наистина е „Неговото провидение“?

3. Ако познавате някого, който в момента преминава през огнено изпитание, има ли значение, или трябва ли да има значение какво го е предизвикало? Тоест как трябва да реагирате спрямо този човек и страданието му, независимо от причината за него?

4. Млад мъж християнин, живеещ в Южна Америка, преминал през горчиво изпитание. След като то приключило, той се преместил в Европа и по-късно коментирал пред някого: „Оставих трупа си в Южна Америка“. Какво означава това? Защо всички трябва в известен смисъл да оставим трупа си някъде? Каква роля играят изпитанията в този процес?

5. Нека съботноучилищната ви група планира посещение в болница или някъде, където бихте могли да окажете помощ, утеха и да развеселите онези, които по някаква причина са в огнено изпитание.

Тази събота, 09.07.2022 г., ще се молим за църкви „Варна” с групата във Въглен и „Варна Орбита” с групата в Дебрене.