ЕВРОТО Е ЗДРАВОТО ЛЕПИЛО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Не езикът, не религията и не административната структура, а именно валутата е онази спойка, която свързва основите на държавността от Средновековието та до наши дни. Затова не е чудно, че при създаването на Европейския съюз изграждането на единна система на централните банки и въвеждането на единна европейска валута са най-ревниво преследваната цел. Не е случайно и че всяка държава, приета за член на ЕС, задължително трябва да въведе еврото. Както се казва, въпросът е: не дали, а кога европейската валута единица ще бъде въведена в съответната страна от общността. Единствено Великобритания и Дания са удостоени с правото да не въвеждат еврото Това впрочем не е изненада. Британците винаги са се смятали за по-специални от останалите нации, населяващи Стария континент. Тяхна е крилатата фраза, че Европа свършва до Канала - протокът, разделящ континента от британските острови, който французите наричат Ла Манш, а англичаните Канал. Противниците на ЕС в Обединеното кралство се противопоставят на въвеждането на европейската парична единица, защото смятат, че тя е крайъгълен камък за формалното превръщане на ЕС в единно цяло. Освен това според тях отнемането на възможността на Великобритания сама да определя лихвения си процент може сериозно да навреди на британската икономика. Европейската централна банка от своя страна яростно отстоява общоевропейската визия не само в паричната си политика, но и при издаването на евробанкнотите. Факт е, че при вземането на решенията за равнището на лихвените проценти в Генералния съвет, в който освен изпълнителните директори на банката участват и всички шефове на централни банки на държавите от Еврозоната, се гледат общите макроикономически данни, а не информация за държавите членки на Европейския валутен съюз. Същите принципи се спазват и при изработването на дизайна на евробанкнотите. Макар и негласно, при тях важи правилото те да изобразяват общоевропейски, а не национални символи. Това е причината върху тях да не може да присъства изображението на английската кралица например. Което звучи, меко казано, неприемливо за британската монархия, просъществувала повече от 950 години. В момента членове на Европейския валутен съюз са 13 Това са Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Люксембург, Австрия, Гърция, Швеция и Финландия. А от 1 януари 2007-а към тях се присъедини и Словения. Кандидати за влизане в елитната група на страните, въвели еврото, бяха и Литва, Латвия и Естония, но приемането им бе отложено с две години, тъй като те не успяха да покрият изискванията от Маастрихт за въвеждане на еврото. Основният им проблем бе свързан с изпълнението на критериите за инфлация, с който ще се сблъска и България, след като влезе в двегодишния механизъм. За разлика от трите прибалтийски държави, в първите дни на годината словенците започнаха да пазаруват в страната си с евро вместо с толари. Така, след като през 2002 г. дванадесет държави - Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Испания, официално оставиха в миналото националните си валути и заработиха с еврото, Словения е тринадесетата страна част от еврогрупата на единната парична единица. Европейските пари са официално разменно средство и в презморските територии от еврозоната - в Сент Пере, Френска Гвиана, Гваделупа и др., както и в минимонархията Монако. В началото на 2007-а единадесет други членове на ЕС използват за официална валута парична единица, различна от еврото. Това са Кипър, Малта, Литва, Латвия, Естония, Чехия, България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Всички те обаче са длъжни да го приемат в бъдеще. По принцип Чехия беше заявила желание да започне да прилага двегодишния механизъм за въвеждане на еврото през 2008-а или 2009 г., но сегашният й парламент отбеляза 2010-а като дата за влизане в него. Аргументът е, че преди това тя трудно щяла да покрие икономическите изисквания. Кипър, Малта, Литва, Латвия, Естония и Словакия започнаха изпълнението на изискванията за въвеждане на еврото от лятото на 2004-а, но не успяха да покрият нормативите за инфлация и ще престоят в механизма още две години. Плановете на Унгария и Полша за влизане в двегодишния механизъм са това да стане от 2009-а, а Румъния е отложила тази задача за 2012 година. Българското правителство предвижда да направи това още през 2007-а и в момента води интензивни преговори с Европейската комисия по въпроса. Причината е, че влизането в двегодишния валутен механизъм зависи не само от желанието на една държава, а и от одобрението на Европейската комисия и Европейската централна банка. С други думи, за да подаде страната ни молба за присъединяване към ERM II, тези две институции трябва да я поканят да направи това. Преговорите между българското правителство и Европейската комисия са строго конфиденциални, но в международните информационни агенции вече се прокрадва информация, че най-късно до средата на годината България ще получи покана да влезе в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото. Като счетоводна величина европейската валута бе представена на световните финансови пазари през 1999 г., а като кешово разплащателно средство беше въведена на 1 януари 2002 година. В момента единната европейска валута се използва от 317 млн. души в еврозоната Ако към това число се прибави и населението на страните, чиито национални валути са обвързани с еврото, става ясно, че то засяга пряко 480 млн. души в целия свят с над 610 млрд. евро в обращение. По данни на Европейската централна банка към 30 ноември 2006 г. в обращение са били общо 10.611 млрд. банкноти на обща стойност 598.563 млрд. евро и 68.688 млрд. монети за общо 17.609 млрд. евро. За да покрие търсенето в страната, Словения получи 94.5 млн. евробанкноти на стойност 2.175 млрд. евро и 296.3 млн. монети за общо 104 млн. евро.Така в началото на 2007-а в системата циркулират общо около 618 млрд. евро. Купюрният строеж на европарите бе определен от управителния съвет на Европейската централна банка още през 1999 г. и едва ли ще претърпи промени в близките пет-шест години. Още през 1999 г. ЕЦБ реши, че ще бъдат издавани банкноти с номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Банкнотите от 200 и 500 евро сe отпечатват само в няколко държави, въпреки че са валидни за цялата територия на еврозоната. Дизайнът на евробанкнотите е избран през 1996 г. след специален конкурс, в който са участвали 44 дизайнери. През септември 1996-а експерти по маркетинг, реклама, история на изкуството и дизайн разделят състезаващите се предложения за дизайн в две групи: подчинени на темата Епохи и стилове и на Модерно и абстрактно. Въз основа на оценката, дадена от експертното жури, и на резултатите от социологическото проучване през декември 1996 г. беше избран победител - дизайнерът на банкноти на Австрийската централна банка Роберт Калина. Калина се вдъхновил от архитектурните стилове на седем епохи от културната история на Европа и нарисувал най-характерното за тях върху книжните пари: класицизъм на банкнотата от 5 евро, романтизъм на тази от 10 евро, готика - за 20 евро, ренесанс върху 50 евро, барок и рококо на 100 евро, архитектурата от желязо и стъкло на XIX век - на 200 евро, и модерната архитектура на XX век за банкнотата от 500 евро. Според автора на изображенията нарисуваното по-скоро показва чертите на дадена епоха, отколкото изобразява конкретни архитектурни обекти. А водещата идея е единството в Европейския съюз. На книжните европари присъства и името на номинала написано с латински и гръцки букви, тъй като това са двете използвани досега азбуки в ЕС. Логично е да се смята, че с членството на България и приемането на българския език за официален в съюза наименованието на паричната единица трябва да започне да се изписва и на кирилица. Това обаче няма да стане веднага, а след като бъде пусната нова емисия евробанкноти. А плановете за такава са за след три-четири години. Изписването на стойността на банкнотата на всички азбуки, които се ползват в страни от ЕС, ще я направят достъпна за масовия клиент. Що се отнася обаче до конкретното наименование на валутата - евро, при него ЕЦБ не допуска никакви национални прищевки. Според регламента на Европейския съвет наименованието на европейската валута трябва да е едно и да се изписва по един и същ начин на всички езици. Разбира се, като се вземе предвид съществуването на различни азбуки. Оказа се, че възприетото от българите евро противоречи на тези изисквания и през ноември 2006 г. ЕЦБ ни уведоми, че официално трябва да ползваме името еуро. С други думи, ако през 2010-а, дай Боже, въведем европейската валута у нас във всички нормативни документи, левът ще бъде заместен с еуро. С присъединяването си към Еврозоната Гърция също направи частични промени в изписването на наименованието на европейската валута. През октомври 2004 г. Унгария, Литва, Латвия и Словения бяха задължени да записват euro в официалните си документи, като не се съобразяват с правилата на езика си. Тези графични промени обаче не са довели до разлика в произнасянето на думата. В словенския език например думата evro е заменена от euro, но изменение в изказа на практика няма, защото словенците не произнасят v като в, а като у. В Малта пък думата се пише като ewro, тъй като произлиза от Ewropa и защото граматиката й не позволява две гласни букви да се пишат една до друга. С решение от декември 2005 г. малтийските власти обявиха, че и двете думи - ewro и euro, носят един и същ смисъл и се приемат за равностойни. Паралел на българския изказ може да се направи с германското произнасяне ойро, което противоречи на стандартизирания изговор. По-интересен е обаче фактът, че в Австрия и Германия на жаргон еврото е наричано Teuro (тойро) - от немската дума за скъп teuer, тъй като много хора са усетили драстично покачване на цените след въвеждането на новата валута. Популярните в близкото минало имена на монетите от 0.05 и 0.10 марки Groschen (грошен) и Seschen (зешен) добре се адаптираха към имената на монетите от 5 и 10 евро цента и все още се употребяват, макар и по-рядко. Като говорим за жаргоните, трябва да обърнем внимание и на испанците. Въпреки че испанският беше пълен с прякори на песетата, еврото почти не може да се похвали с жаргонни имена, било то и в съвсем неофициален контекст. Единствено банкнотите от 500 евро са наричани бинладенки - заради популярен виц, според който всеки знае за тяхното съществуване, но никой не ги е виждал. Eypo (хумористична интерпретация на гръцкия запис на банкнотите) и Aurelio (латинската дума за злато) също се срещат в разговорната испанска реч, но много рядко. Но каквито и шеги гражданите на Европа да си правят с валутната единица на общността, тя успя да се наложи като универсално и стабилно платежно средство не само на Стария континент, но и на световните пазари. Хубавото на еврото е, че с него не се прави разлика между богатите германци, британци, французи и по-бедните португалци, италианци и испанци, а след време българи, румънци и други. Пред единната валута всички те са европейски граждани.