Милорад Лукович - човекът без лице

Убийството на Зоран Джинджич вкара в обектива на общественото внимание един човек, който най-малко от всичко би желал да бъде точно там - Милорад Лукович (Улемек), известен като Легия. Виден мафиот, лидер на страховития Земунски клан, на когото се приписват десетки убийства с политически и криминален характер, бивш командир на единицата за специална задачи, известна като “Червените барети”, водач на доброволчески отряди във войните в Хърватия и Босна, човек с име, но “без лице”, според определението на белградския в. “Глас явности”.

Кой всъщност е човекът, посочен от властите като отговорен за смъртта на премиера? Милорад Лукович е роден през 1965 г. в Белград. Родителите му се развеждат, още докато е дете, и той е отгледан от чичо си Михаил Улемек, чието фамилно име приема. Това едва ли е случайно, тъй като родът Улемек има дълбока история, първите данни за него датират отпреди 300 години, а корените му са от района на Печ, днес в Косово. За детските и младежките му години не се знае почти нищо. В средата на 80-те години Милорад вече е член на френския Чуждестранен легион, откъдето идва и псевдонимът му Легия. На служба там е цели 7 години, а тези, които са имали шанса да разговарят с него, твърдят, че не побягнал, уплашен от тежката служба, а се е оттеглил по законен начин. Именно в легиона сърбинът Милорад става редовен войник, способен да “остане на крака, дори и да го хвърлят от самолет”.

Напускането на легиона вероятно е свързано с началото на разпада на Югославия през 1991 г. и започналите войни за разпределяне на югославското наследство. През 1992 г. Легия вече е борец за сръбския национален идеал и член на сръбските доброволчески отряди “тигри”, сражаващи се в Хърватия и Босна. Именно оттам са и връзките му с вече покойния Желко Ражнятович-Аркан, в чието близко обкръжение попада. Според сръбския журналист Зоран Богавац между двамата се установило близко приятелство, подкрепено с взаимни услуги. Смята се, че именно Легия е очистил двама души, позволили си да откраднат цистерна нафта от Аркан и после да му искат откуп от 30 000 германски марки за нея. След разформироването на “тигрите” Лукович е поканен в “Червените барети”, основаната през 1991 г. единица за специални поръчки в рамките на сръбските тайни служби от тогавашния им началник Йовица Станишич. В началото на 1999 г. Станишич е заменен от Радомир Маркович, а Легия оглавява баретите, които са около 500 души. Именно в този период медийното внимание около Лукович се засилва, но журналисти и фотографи до него не се допускат. Един-единствен път той попада в окото на обектива, но леденият му глас смразява оператора и той се отказва да натисне копчето и да го заснеме.

Смята се, че "момчетата на Френки", както наричат баретите по името на основателя на единицата Франко (Френки) Шиматович, са в центъра на действията срещу косовските албанци през 1999 г. Властта разчита на Легия, но се оказва излъгана, защото той играе главна роля в събитията от 5 октомври 2000 г., довели до свалянето на Слободан Милошевич от власт. Преди време Джинджич призна, че в онези дни най-много го е било страх от действията на “Червените барети”. Той разказа, че Лукович в последната минута схванал кой е с народа и кой е против и определил позицията си. “Качих се на брониран джип. Возихме се из града и Легия ми каза: “Ще има кръвопролития. Нарежданията, които съм получил, са крайни.” Попитах какво да правим. “Не нападайте полицията, не атакувайте казармите”, отговори ми той кратко. “Няма”, обещах. Поиска моята дума и му я дадох.” Така Джинджич описва своеобразния пакт за ненападение, сключен между опозиционера и професионалиста, благодарение на който “революцията” от 5 октомври преминава почти безкръвно.

“Каквото се искаше от мен, аз го направих. Милошевич е отстранен. Няма връщане назад, народът победи”, заяви Легия, излизайки от бронирания си джип като професионалист, непожелал да вдигне оръжие срещу народа си и положил впоследствие клетва за вярност към новия югославски лидер Воислав Кощуница. При една от редките си появи пред медиите на въпрос за ролята си в октомврийските събития Легия отговори отново кратко: “Това е минало.” “Мнозина, включително и аз, дължим живота си на Легия. Мирният преход на властта нямаше да бъде възможен без подкрепата на подобни висши фигури от тайните служби”, заяви преди време самият Джинджич.

Лукович напуска специалните части през юни 2001 г., когато за кратко е арестуван след инцидент в нощен клуб, при който се стига до стрелба и палеж. Медиите твърдят, че той подава оставка, след като получава уверенията на Михайлович, че няма да бъде преследван. Малко след това Легия напуска Сърбия и заминава за Босна, където според информации в сръбските медии за известен период се присъединява към охраната на издирвания от трибунала в Хага бивш лидер на босненските сърби Радован Караджич. Още през есента обаче той се връща обратно в Сърбия и постепенно се налага като лидер на една от най-влиятелните групировки в сръбския подземен свят - т.нар. Земунски клан.

През ноември 2001 г. районният съд в Белград издава заповед за разследване на Лукович и генерала от полицията Бранко Джурич за убийството на четирима сътрудници на Вук Драшкович при катастрофата на Ибърската магистрала през 1999 г. Законът изисква разследваните да бъдат арестувани, но Легия не попада зад решетките. Година по-късно той все пак се явява пред съда, но като свидетел. Според вътрешни източници той не е обвинен по изричното настояване на Зоран Джинджич и вътрешния министър Душан Михайлович. Броени дни по-късно разследването е прекратено. През последните месеци обръчът около Лукович, изглежда, беше започнал да се затяга. Джинджич направи опит публично да се разграничи от него, а сръбските медии тиражираха слуха, че скоро трибуналът в Хага ще поиска арестуването и изправянето му пред съда.

В допълнение бизнесменът с връзки в подземния свят Любиша Буха пряко обвини Легия за множество престъпления и конкретно в отвличането и убийството на бившия югославски президент Иван Стамболич през август 2000 г. Легия лично ми каза, че Стамболич е бил убит незабавно след отвличането му и заровен под връх Авала край Белград, заяви Буха пред в. “Блиц”.

Всеки работил с него от войната в Босна до косовските събития го описва като пълен професионалист, като опасен тип. Повечето обаче не искат да говорят. Някои се осмеляват да заявят, че и той, и бойците под негова команда не са воювали за Сърбия, а за слава. Излизането от службите през 2001 г. обаче го прави друг човек. Или просто показва другото му лице. Той променя името си на Лукович, а според източници на лондонския “Гардиън” се подвизава и като Цемович или само Цема. Белградчани, които са го срещали по кафенетата, твърдят, че вдъхва страхопочитание.