Часовници на Пантуди вкараха в затвора футболиста Иван Колев

Животът на Димитър Левков (Давид Леви) е смесица от истина и митовеПантуди се смята за най-големия български касоразбивач. Има свидетелства, че е бил и перфектен джебчия, дори имал собствена школа за подготовка на кадри за тази "професия".Неговото рождено име е Давид Леви, а официалното - Димитър Левков. Неговият син Николай Левков, който сега е на 79 години и живее в Париж, ми каза, че бащата наПантуди е евреин, а майката - българка=

Има две версии защо Пантуди е сменил еврейското си име с българско. Едната е, че е мразел евреите и не е искал да има нищо общо с тях. Другата е точно обратната: не искал да свързва порочните си наклонности и дела с великия Израилиев род.В книгата си "В килиите на Централния затвор", излязла през 30-те години на миналия век, Стефан Керезов пише, че Пантуди имал органическа омраза към евреите и най-често подбирал своите жертви сред тях.

Давид Леви е роден в София, но дори Николай не можа да каже през коя година баща му се е появил на белия свят. Най-вероятно е това да е станало между 1900 и 1910 г. Леви (Левков) е хубавец и много жени си падат по него. Керезов го описва така: "Висок, тънък, с правилни черти, орлов нос, хубави, живи очи и с необикновено правилна и симетрична хармония в тялото му. "

Софиянецът Петър Петров помни от детските си години Пантуди като много фин и винаги елегантно облечен, а жена му Елена като изключително симпатична и културна. Пантуди ного обичал децата и често им давал левчета, за да си купят лимонада или сладолед.Родът на съпругата му Елена е от Трънския край. Тя завършва търговска гимназия и записва да учи икономика и търговия, но бракът слага край на образованието й. През 1933 г. ражда Николай, шест години по-късно и дъщерята Емилия. Живеят в София, в къща на ъгъла между улиците "Симеон" и "Антим Първи".Животът на този интересен човек е смесица от истини, легенди и митове. Епизоди от живота му най-напред са описани в цитираната вече книга "В килиите на Централния затвор"= Там Пантуди е представен като "многостранно развита личност", ако използваме това социалистическо клише.

Освен касоразбивач и джебчия бил и кабаретен артист, танцьор, прелъстител на жени, професор в апашка школа, полиглот. Знаел френски, немски, турски, гръцки, румънски, испански и малко английски.

Но сега никой не може да потвърди тези факти и описания напълно истински ли са, или малкото истина в тях е обилно гарнирана с фантазии и измишльотини.Според Николай Левков баща му е лежал в затвора след 1944 г. Комунистическата власт го вкарва в затвора заради черна борса (незаконна търговия). Синът твърди, че е ровил много не само в българските, но и във френските архиви, обаче не е намерил нищо за миналото на баща си. "Всичко писано в книгите за татко са легенди и измислици", каза ми Левков-младши.

През 1952 г. той напуска България и след кратък престой се установява във Франция. След няколко години при него идват баща му, майка му и сестра му.По негови думи Николай завършва журналистика в Сорбоната и дълги години работи във Френското национално радио (RFI), издига се дори до негов директор. През 1990 г. идва в България, изпратен от френското правителство, и създава клон на RFI.Много българи са се срещали с Пантуди в Париж. И обикновено той им предлага швейцарски часовници, които те трябва да пренесат нелегално в България.

Така жертва на Пантуди става и легендарният футболист от ЦДНА и ЦСКА, националът Иван Колев. След години Колев я разказва на журналиста от БТА Валентин Серафимов.В края на 1964 г. армейският отбор прави валутно турне в Западна Европа. Когато тимът пристига в Париж, сред малцината посрещачи на летището е и висок мъж с прошарени коси, облечен в елегантен бежов костюм и със златна карфица на копринената вратовръзка. Това е нашият човек Димитър Левков - Пантуди.Твърди се, че по това време Пантуди се подвизава в парижките локали като румънски граф в изгнание, който си изкарва хляба като платен компаньон, тоест любовник на попрезрели вдовици от висшето общество.

Пантуди много вежливо се осведомява кой от футболистите е Иван Колев. Дърпа го настрана и нещо му говори. Срещата между касоразбивач №1 и футболист №1 на НРБ в онова време трае не повече от десетина минути и завършва с малка сделка.Веднага след като самолетът с футболистите каца на летището в София, двама униформени мъже отвеждат Иван Колев в малка стаичка. Там единият кратко нарежда: "Събуйте си обувките!"Иван Колев също винаги се е славел със своята елегантност. Заради възниския си ръст обича да носи обувки с ток - №38. Защо обаче този път трандафорите му са №43?

След кратко колебание футболната звезда сваля обувките си и от тях изпадат десетина дамски часовника с надпис "Произведено в Швейцария". Това е цялата далавера, но според тогавашния Наказателен кодекс става дума за сериозно престъпление. Колев разбира, че някой от колегите му го е издал, но до края на живота си не споменава неговото име. Въпреки да е твърдял, че знае кой е той.Иван Колев веднага е закаран в Централния затвор, където прекарва шест дълги месеца. Един ден - какво нещо са житейските шеги! - надзирателят казва на Иван Колев- Ването, че преди години в същата килия е лежал и Пантуд

Завинаги ще остане без отговор въпросът защо Иван Колев, който има висок за времето си жизнен стандарт, се съгласява да влезе в тази авантюра с часовниците. Дори да продаде свръхизгодно тези десетина часовника, едва ли би спечелил много пари, които да оправдааят риска.Когато желязната затворническа врата хлопва зад гърба на Колев, той взема първия трамвай и се прибира у дома. Красивата му съпруга Гергана го прегръща и се разплаква. Но още сълзите й не са изсъхнали, футболистът вече е на стадион "Народна армия". Тренира сам, тренира като луд. И само след няколко месеца благодарение главно на него България прави първата си голяма крачка към световното по футбол в Англия.Ето как става това. България играе мач с Израел в Тел Авив. Само победа осигурява правото на нашите да отидат на бараж с Белгия. Израелците забъркват най-здравия си бетон и човекът, който го разбива, е Иван Коле

След като с елегантни финтове елиминира трима футболисти на противника, шутира от самата аут-линия. Ударът му е толкова фалцов, че топката влетява в мрежата. В последните минути на мача Колев пак слаломира между няколко футболисти на Израел и центрира. Аспарухов засича топката с глава и България бие с 2:0.Така Колев разплака Израел и може би поне малко си отмъсти на евреина Давид Леви-Пантуди.На 29 декември 1965 г. е прословутият мач с Белгия. На "Стадио Комунале"във Флоренция Аспарухов вкара два гола за една минута след центриране пак на Иван Колев и изненадващо подаване на Якимов. Бием с 2:1, Гаганелов си вкарва автогол през второто полувреме.

Изглежда Пантуди си е падал по спорта. Освен историята с Иван Колев, Левков има добро познанство и с известната наша волейболистка Мария-Елиза Димчева, наричана от приятелите Марлиз. На световното първенство в Париж през 1956 г. волейболистките ни играят 11 мача: печелят 7, губят 4. Това им отрежда петото място. Марлиз е звездата на отбора, а неин най-горещ привърженик от трибуните е Димитър Левков-Пантуди.

В следващ брой:през 1944 г. Пантуди лежи в Сливенския затвор заедно с осъдения на смърт ремсист Анжел Вагенщйн