Димитър Димитров, политолог: Най-лесно разпознаваемите и най-популярни лица на партиите ще водят предизборните кампании по места

Фокус: Г-н Димитров, ясни са вече водачите на листите за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 26 март. Във Варна например от ГЕРБ ще се яви бившият регионален министър Лиляна Павлова срещу водач на листата на социалистите проф. Стефан Данаилов. С какви шансове влизат партиите в надпреварата, можем ли да очакваме изненади? Димитър Димитров: Изненади, както и на президентските избори, са възможни – някои от регистрираните листи да получат по-голяма подкрепа от тази, която по принцип очакваме. Една от възможните изненади е Варна, където съгражданин на варненци получи най-много гласове на президентските избори и той ще оглави листата на партия „ВОЛЯ”, предполагам. Колкото до шансовете в цялата страна, малко е трудно да се прецени коя партия или коя листа би била изненада. В момента нещата изглеждат приблизително по следния начин – имаме една писта, в която ще се състезават ГЕРБ и социалистическата партия, тъй като това са двете най – големи партии. На значително разстояние след тях ще бъдат патриотите, ДПС и потенциалната изненада, свързана с г-н Марешки. Това е структурата, която е много трудно да се промени, въпреки че е необходимо да направя една важна уговорка. Избирателите, които вземат своето решение сравнително късно в кампанията или в ден, близък до изборите, могат да бъдат повлияни от инциденти, които ние няма как да знаем, че ще се случат. Битови инциденти или друг тип инциденти могат да окажат решаващо значение, особено в сегмента на партиите след първа и втора, защото там устойчивостта на нагласите, изключвам ДПС, не е много висока. ДПС също има конкуренция. Този път е реална и този път прицелваща се в класическия електорат на ДПС в смесените райони. Така че са възможни няколко изненади. Повечето от тях затова ще бъдат изненади, защото ние все още не можем да бъдем сигурни как ще се развие кампанията. Фокус: На какви хора залагат в листите си политическите партии? Димитър Димитров: Ако съдим не само по тази двойка, която посочихте във Варна – проф. Стефан Данаилов и Лиляна Павлова, на най-лесно разпознаваемите си и най-популярни лица. Всъщност те ще водят кампанията в отделните райони и е важно хората, които ще водят или ще са в първия ред на кампанията, да съберат най-много подкрепа. Това разбира се е нож с две остриета. Ако сложите прекомерно познати лица, тяхното послание към неориентираните или към тези, които късно вземат решение, има опасност да е по- малко чуваемо. В този смисъл може да се очаква изненада, но аз повтарям – в спектъра на партия „ВОЛЯ“ и Патриотичния фронт. Фокус: Какво стои зад политическите послания, предизборните обещания, към момента се формулират теми като доходи, сигурност, здравеопазване? Това ли са темите на политиците днес? Димитър Димитров: Според мен като цяло политическата класа е прекомерно впечатлена от благоприятната икономическата конюнктура. В последните две, бих казал три години, икономическата конюнктура е изключително благоприятна. Макропоказателите са такива, каквито не сме имали от времената преди кризата 2007- 2008 година, и това ги подтиква да започнат състезание или някакъв вид наддаване, свързано със средните доходи или минималния доход, най-ниската пенсия, средната пенсия. Когато обаче започне такова състезание, няма излизане от коловоза. След като едната партия е обявила едно число, то и другите партии са длъжни. Важно е също да отбележим, че Патриотичният фронт някак си изпревари всички, тъй като имаше подобни послания още в президентската надпревара. Фокус: Бихте ли могли да коментирате дали смяната на областни управители от страна на служебното правителство, дали ревизията на министерствата, на оперативните програми, ще повлияе по някакъв начин на предстоящата предизборна кампания, на решенията на хората да гласуват или да не гласуват или за кого точно ще гласуват и би ли това създало допълнително политическо напрежение? Димитър Димитров: Почти съм сигурен, че в рамките на работните дни, откакто министрите са назначени или влизат в своите кабинети в съответните министерства, голяма или по-същество ревизия на дейността година назад не може да бъде направена или ще е относително повърхностна. Нещо подобно забелязах в сутрешното изявление на министър- председателя в петък – пресконференцията, в която той говори за много неща, които имат различен смисъл и значение. Едно е да се вземат 100 папки или 100 поръчки от Министерството на отбраната и да се изпратят в прокуратурата, съвсем различно е да се констатират забавяния в някои обществени поръчки. Трето нещо е да се установи, че някои от условията за обществените поръчки са записани, за да изключат определени участници и т. н. Всичко това като информационен поток се почви в края на седмицата, преди уикенда, за да запълни говоренето, информацията. Не мисля, че това е оценка по същество, защото тя трябва да бъде направена от компетентните одитори и след това препотвърдена в някакъв вид прокурорско разследване, а за това няма много време. Дори и такъв детайл мога да посоча – говори се за нарушение на обществени поръчки, но документ, цялостен, ще се появи чак понеделник. Фокус: Като експерт по изборното законодателство, какъв е Вашият коментар по отношение на създалата се ситуация с машинното гласуване? Коментирайте резултатите от референдума, ултиматума, така да го наречем, от хората, инициирали този референдум, първото нещо, с което да се занимае Народното събрание, да бъде именно това. Димитър Димитров: Ще трябва да погледнем състава на Народното събрание, ако започнем с референдума и доколко ще имат желание да се захванат с това най – напред. Поне до първия месец ще се обсъждат възможните коалиции, след което ще се пристъпи към някакъв дневен ред, свързан с изборното законодателство. До голяма степен как ще се подходи към въпроса зависи от това как ще изглежда съставът, дали ще има пет, шест може би седем парламентарни групи. Колкото повече са те, толкова по-сложни ще бъдат разговорите за договаряне на мнозинство и съответно във времето ще се отдалечи дневният ред, свързан с референдума. Колкото до предишния въпрос за областните управители – без да имат пряко отношение към изборния процес, те правят консултации за състави на районни комисии или доста внимателно проследяват логистиката около подготовката, предвижването на чувствителните изборни материали, но пък, например, като Министерския съвет, могат бързо да се заемат с дейността на своите предшественици, ако могат да открият нещо, което е нередно и второ – могат да инициират различен вид проверки, свързани с дейността на общинските кметове, съвети, в рамките на областите, за които отговаря. Ще могат например да сезират прокуратурата по повод на някои решения, могат да се обърнат към съда за отмяна на други решения, заповеди и прочие на местните власти. Като цяло не мисля, че има нещо нередно в това да бъдат сменени областните управители. Те все пак са по един или друг начин политически обозначени. Това са представляващи Министерски съвет в отделните области, нещо като продължение на централната власт, но териториално разпределена. Ако правителството се чувства несигурно в своите представители, може би е редно да ги замени. Има обаче и нещо, което позволява и по-произволни интерпретации. Назначаваните лица в своето мнозинство са хора, пряко свързани със социалистическата партия. Членове са на различни ръководства, били са кандидати в различни избори от тази партия и това променя фокуса. С малки изключения има районирани местни дейци или политици от времената на НДСВ. Въпросът не е толкова елементарен. Факт е, че те могат да се намесят, не разбира се като указват влияние върху резултата, а като моделират или форматират различни местни дебати, свързани с управлението на мнозинствата в отделните общини и на кметове. Фокус: А по отношение на машинното гласуване? Димитър Димитров: Аз съм много скептичен към смисъла да се въвежда машинно гласуване в този му вид. Въпросът е има ли някакви очевидни ползи, въпреки че често се преповтаря, че бързо ще се преброи, честно ще се преброи. Машините имат много малък ефект, макар и положителен, който не си струва цената.