МАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА Е В ПОЛИТИКАТА

Национален антикриминален и антитерористичен форум(НААФ) продължава серията от публикации, които сочат, че на практика българското правосъдие и българските служби за сигурност са били за дълго изолирани от значими международни разследвания.

Както личи от публикации в чуждия печат най- вече заради недоверие.

Времето на стартиралата операция на срещу наркоканалите на международната престъпна мрежа странно съвпада с времето, когато главен секретар и фактически основна фигура в МВР е главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Началник тогава на неговия кабинет и водещ негов съветник е сегашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Дали пък заради това никой нищо не е правил срещу българските наркотрафиканти на българска територия?

Вероятно резултатите от международното разследване ще покажат истината, но при всички случаи това ще стане далече след като изборите в България за ново Народно събрание ще са приключили.

Ако по един или друг начин, дори не доказателствата, а облаците на съмненията се сгъстят над главите на българските полицейски и разследващи органи, че може да са съпричастни към наркоканалите, то само ще докаже вече известното на нашето общество, че мафия си съществува в България, но тя е и отдавна водеща в политиката.

А подобни изводи все повече се налагат с вдигане на завесата от италианските разследващи.

Тихомир Стойчев, председател на НААФ

Българската организация, която сега се разследва е пряк наследник на "старата" мафия на София и Ндрина, внедрена в Пиемонте.

Тя е свързана с Bellocco от Розарно (Реджо Калабрия), членове на международна престъпна мрежа, организирала вноса по море на кокаин от Южна Америка и последващото ? разпределение по главните европейски пазари.

Доскоро неизвестната "мултинационална организация на наркотрафика" разкрита от карабинерите на РОС (специална оперативна група), които в рамките на операция с кодово име "Магня Харта" извършиха арести на поне 30 разследвани.

Седем трафиканти на наркотиците са вече арестувани в Ломбардия, Пиемонте и Венето, други в България, Испания, Холандия, Словения, Румъния, Хърватско, Финландия и Грузия.

Ръководителите от РОС (специална оперативна група), генералите Giampaolo Ganzer и Mario Parente обявиха на пресконференция в седалището на областното Командването на Рим, че всъщност разследванията са започнали още през 2005 от Пиемонте, където е установен един клон Калабрези, част от клана на Rosarno .

В процесът на оперативното разследване скоро се появила и връзката с българи, които разположили специални офиси в Италия, Испания и Хърватска. Всъщност и те са били първите арестувани куриери с единични товари на трафик на дрога по въздуха, хванати на Милано и Амстердам.

Истинският, наречен "класически скок" е осъществен, когато дрогата почнала да пристига от Южна Америка на борда на големи "майки - кораби", движещи се по презокеанския път, както и на платноходни кораби, специално пригодени със замаскирани двойни дъна, които били отклонявани към Балеарските острови и остров Мадейра.

Специалисти по вноса, според разследващите, са били братята Фабио и Лучо Кателан, които се притеснявали да наемат скипъри.

След двойния арест - февруари 2007 на 6 т. кокаин на борда на "Blaus VII" и на "Blaus VII" e sull'"Oct Challenger" и ареста на 7 членове на екипажа, "картела" се опита да си възвърне загубите.

Заради това българския бос Евелин Николов Банев- Брендо, свързан с трафиканта от Падуа Антонио Мелато, наел платноходка и моторна лодка за вноса на 3 т. наркотици, но изтичане на информация по хода разследването (отговорен за това български магистрат, който вече не е на служба), убеждава организацията да отложат нещата за по-добри времена.

В момента дори на последните арести, Антонио Мелато и сина му Алесандро, заловен в Дубровник, организирали нова експедиция, но този път по африкански маршрут.

Двама от италианските скипъри загинали по време на буря в португалски води, като следите им се губят.

Това става докато се готвели за среща с един от "корабите-майка" натоварен с кокаин.

Превод: В. Стоименова

На 23 декември, 2010 г. в залата на „София- прес” на ул. „Славянска” № 29 в София се проведе пресконференция, инициирана от Асоциация на разузнавачите от запаса(АРЗ) и Национална асоциация „Сигурност”(НАС).

Мероприятието беше открито от Горан Симеонов, председател на АРЗ, който представи участниците от двете асоциации, съответно Атанас Кременлиев, Любомир Михайлов от първата и Пламен Кръстев, Чавдар Петров и Тодор Ников от втората.

След представянето беше огласено Становище, според което публикуването на последната извадка от досиетата на бившата ДС, разкриваща имената на бившите служители и сътрудници на тези служби, работили в МВнР като посланици и консули поражда сериозна опасност за националната сигурност.

На въпрос на Йоана Димитрова от ТВ + по текста на становището, Горан Йонов поясни, че според обсъжданията, предшестващи и послужили за изработването му, се налага мнението за необходимостта от търсене на „друг тип политическо представителство в бъдеще, което да отговаря на обществените нагласи и искания, а не да се подценява дневния ръд на същото това общество”.

На въпрос, искащ изясняване на причините, които според бившите служители са в основата на огласяване на тези списъци отговори Тодор Ников.

Според него огласеното становище не е ново, а е последователно отстоявана позиция, излагана още от времето на обсъждане на проекта и приемането на т. н. Закон за досиетата, позволил това.

Това законодателно решение на политическата класа е отворила пътя българското общество да вегетира от скандал към скандал и тихомълком да бъдат подменени традиционни за него ценности.

Ников обърна внимание, че за пръв път от Хитлер насам това се изразява в „предопределяне на принадлежност”- не е важно какво си вършил, а си виновен въобще, че си го вършил. Фашизмът преследвал принадлежащите към еврейската националност, без да се интересува какви хора са те- добри или лоши в своята индивидуалност.

Посредством разделяне и противопоставяне на различни слоеве в обществото се цели преди всичко разширяване на пространство, което да бъде гарантирано за „новите демократи”.

Горан Симеонов поясни, че дори един човек да е имал едно или друго отношение към службите, когато стане посланик той е длъжен да преустанови отношениято си с тяхи те с него. Едновременно припомни, че по същество няма в историята страна, чиито служби да не използват в и сега дипломацията за прикритие на своята дейност.

Пламен Кръстев от НАС даде примери, с които илюстрира, че и в съвременни условия някои страни, между които и САЩ централизират и усилват ресурсите на собствените си служби. Според него преди посещението на Клинтън в България са били получени указания в посолството на САЩ да се събира информация, която има разузнавателен характер: определяне на характеристиките и влиянието на националните лидери; ход и развитие на набелязаните реформи; ниво на корупцията и престъпността; развитие на енергетиката; параметри на финансовата стабилност; параметри и аспекти на националната сигурност(армия, полиция, телекомуникации и др.).

Цитирана беше също информация за вероятната съпричастност на посланик Уорлик към разузнавателните служби на САЩ и фондация „Азия”, традиционно свързвана с тях.

На въпрос на Евгени Генчев от НТВ за евентуални грешки, допуснати от МВнР и управлението, Горан Симеонов отговори, че се долавя упражняването върху тях на съчетан вътрешен и външен натиск, усилени от липсата на кампетентност.

На въпросът за вината, той отговори, че основни виновници са тези, които са подготвили и приели този закон в сегашния му вид.

Заместник преседателят на НАС Чавдар Петров припомни, че НСЗК, преименувана по- късно в НСС, която пък от своя страна преминава в ДАНС последователно са провеждали политика на откритост и търсене на партньорство с чуждите организации и служби, водени от убедеността, че това ще повиши капацитета за общо противопоставяне на съвременните рискове и заплахи.

Като причина за безнаказаното разграждане на службите, уволненията на множество подготвени служители и неправилни кадрови и структурни реформи той очерта липхсата на общоприета Национална стратегия.

Върху същото акцентира и Горан Симеонов, който посочи, че такъв подход ще положи основата на единство на българския народ.

Той сподели също, че при посещения в България бившият началник на френското разузнаване Ив Боне е гостувал на Асоциацията по тяхна покана и при размененните мнения той е дал особено висока оценка за професионализма на българските специални служби, посочвайки затрудненията, които са предизвиквали те на ръководената от него по онова време служба. Освен всичко, той е признал, че българските служби са се нареждали на второ място по възможности в социалистическия лагер след тези на СССР и ГДР.

Кременлиев припомни, че използването на дипломатическите прикрития, зад които се извършва разузнавателна дейност не е в никакъв случай български патент.

Той припомни, че още през 70- те години САЩ са стартирали мащабна операция с кодово наименование „Ухажване”, по която са били привлечени да работят повече от 300 щатни служители, чиято цел е било осъществуване на дълбоко проникване в обществото и до самия държавен връх на СССР и неговите съюзници.

Естествено, повечето от тях са ползвали за прикритие на същинските си цели и за личната си сигурност прикритието на дипломатическите си представителства.

Само при тази операция, основно от дипломатически позиции, са били разкрити повече от 30 случая, при които мишена на обработка са били български граждани, живеещи, учещи или работещи зад граница(включително дипломати и журналисти).

Като друг момент в противопоставена на службите от времето на Студената война той посочи случая със стрелбата срещу папата през 80- те години на ХХ в. За да докажат съпричастност на източните служби за сигурност към това деяние, западните им колеги предвиждат 5 млн. долара за всеки, който се съгласи да сътрудничи или свидетелства в тази насока.

За да бъде този натиск възпрян, се наложил мащабен подход по привличане и обучение на работещи зад граница, дипломати.

Така били разкрити и пресечени 37 случая, развивани от западните служби.

По този повод той подчерта, че дълбочината на противостояние и непрекъснат конфликт е имал в известна степен градивна роля. По този повод Кременлиев припомни интервю на Стела Ремингтън от английската МИ- 5, определила времето на Студената война като благоприятно за развитие на нивото и качеството на работа на специаалните служби от двете страни на бариерата.

Казаното от него беше подкрепено с някои примери от дейността и успехите на Научно- техническото разузнаване(НТР), споделени от Л. Михайлов.

Последваха въпроси от присъстващ в залата(вероятно журналист на свободна практика):

- Защо Цветан Цветанов, министър на МВР и вицепремиер, който също е получил първото си назначение в МВР- ДС сега нито е в списъците, които се публикуват, нито се поставя въпрос за неговото отстраняване от длъжност?;

- Същото е съотносимо и за сегашният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, за който бяха огласени данни, че е бил сътрудник на ДС още преди да постъпи на работа в МВР;

- Защо не се казва чии досиета продължават да бъдат тайна?;

- Кои още дипломати са свързани с бившите служби и вярно ли е, че оглавяващият постоянното представителство на България в Брюксел Бойко Коцев също е бил сътрудник или служител от онези служби?

Горан Симеонов отговори уклончиво на въпросите, като посочи, че ако се намерят случаи, при които дела на дипломати не са били предадени на Комисията, това би открило допълнителни въпроси и съмнения кое и по какви причини е унищожено, скрито или непредадено.